петък, 19 август 2011 г.
понеделник, 20 юни 2011 г.
Колко важно е да си в "Rock'n'rolla"...
"Важното е да си в джаза"- казват, но аз си мисля, че не по-малко важно е да си и в рокънрола!
Така преди няколко дни се озовах с компания в прочутия столичен клуб "Rock'n'rolla". Вътре нищо необичйно- музиката беше грижливо подбрана в съзвучие с името на заведението, но дотук се изчерпаха моите лични рокънрол представи за нещата... Хората там не бяха рокънрол- особено младежите с добре напомпаните си бицепси, неприкрити под силно вталените тениски, които от своя страна бяха добре запасани във фешън панталон и завършени надолу с остър лъскав чепик... Диджеят от своя страна се стараеше атмосферата да напомня тази от селските дискотеки с постоянните си подвиквания между парчетата: " А сега поздрав за Весето от цялата компанияяяяяя!!!"
"Хммм, ами тва ми изглежда като чалгата на рокънрола"- вметна човек от нашата компания... и беше на доста прав път! Нещата обаче тъкмо започваха да се случват...
Тъкмо бях положил лакът на бара с цел да се подпра в типична рокънрол поза и бях посрещнат от барманска реплика: " Какво ще пием?"- "Нищо засега, благодаря!"- отговорих. "Е, не може така- щом сте на бара трябва да консумирате!"- ми беше съобщено. Причните се оказаха "нареждания отгоре", "правилата на заведението са такива", абе изобщо изцяло "рокънрол правила" отвсякъде!
Малко по- късно забелязах маса с ниски диванчета и кресла в стил "ранен мутренски барок", които бяха напълно незаети и реших да се възползвам, тъй като се бях поуморил от толкова "рокънрол". "Извинете, трябва да станете от тези места, понеже масата е с бутилка"- ми се тросна сервитьорката. След кратка беседа разбрах, че за да седиш на тези места е нужно да си поръчаш бутилка с алкохол и безгрижно да си я изконсумираш (сам или с компания), обграден от "рокънрол" обстановка...
Хм, изглежда на някои хора чалга клубовете им отесняха и сериозно настъпват и към рокънрола...
Така го разбират хората рокънрола там явно! А аз все съм си мислел, че рокънрола е мироглед и начин на живот...
Както навремето изпя Васко Кръпката: "Да живее рокънрола, чак до края на света!!!"
Така преди няколко дни се озовах с компания в прочутия столичен клуб "Rock'n'rolla". Вътре нищо необичйно- музиката беше грижливо подбрана в съзвучие с името на заведението, но дотук се изчерпаха моите лични рокънрол представи за нещата... Хората там не бяха рокънрол- особено младежите с добре напомпаните си бицепси, неприкрити под силно вталените тениски, които от своя страна бяха добре запасани във фешън панталон и завършени надолу с остър лъскав чепик... Диджеят от своя страна се стараеше атмосферата да напомня тази от селските дискотеки с постоянните си подвиквания между парчетата: " А сега поздрав за Весето от цялата компанияяяяяя!!!"
"Хммм, ами тва ми изглежда като чалгата на рокънрола"- вметна човек от нашата компания... и беше на доста прав път! Нещата обаче тъкмо започваха да се случват...
Тъкмо бях положил лакът на бара с цел да се подпра в типична рокънрол поза и бях посрещнат от барманска реплика: " Какво ще пием?"- "Нищо засега, благодаря!"- отговорих. "Е, не може така- щом сте на бара трябва да консумирате!"- ми беше съобщено. Причните се оказаха "нареждания отгоре", "правилата на заведението са такива", абе изобщо изцяло "рокънрол правила" отвсякъде!
Малко по- късно забелязах маса с ниски диванчета и кресла в стил "ранен мутренски барок", които бяха напълно незаети и реших да се възползвам, тъй като се бях поуморил от толкова "рокънрол". "Извинете, трябва да станете от тези места, понеже масата е с бутилка"- ми се тросна сервитьорката. След кратка беседа разбрах, че за да седиш на тези места е нужно да си поръчаш бутилка с алкохол и безгрижно да си я изконсумираш (сам или с компания), обграден от "рокънрол" обстановка...
Хм, изглежда на някои хора чалга клубовете им отесняха и сериозно настъпват и към рокънрола...
Така го разбират хората рокънрола там явно! А аз все съм си мислел, че рокънрола е мироглед и начин на живот...
Както навремето изпя Васко Кръпката: "Да живее рокънрола, чак до края на света!!!"
понеделник, 11 април 2011 г.
На мач от ШЛ по къси гащи, докато слънцето още пече...
Да купиш билет за четвътрфинал в Шампионската Лига на "Сантяго Бенабеу"- 100 евро; билет до там още 147 евро; ежедневни харчове из Мадрид, -град "направен" специално в услуга на туриста и похарчените му пари,- доста; да пееш песни с други непознати фенове в подкрепа на любимия отбор- безценно!- това гласеше рекламния слоган на един от спонсорите в Шампионската лига преди време.. Да, и аз бях там и аз го направих... Отново!
Oh, when the Spurs go marchin' in,
Oh, when the Spurs go marchin' in,
I wanna be in that number
Oh, when the Spurs go marchin' in!!!
Oh, when the Spurs go marchin' in,
Oh, when the Spurs go marchin' in,
I wanna be in that number
Oh, when the Spurs go marchin' in!!!
вторник, 14 декември 2010 г.
Докога ще правят това, което ТЕ искат?
„Ние сме Манчестър Юнайтед, ще правим каквото си искаме"- това е рефренът на самозабравилите се групита* от Олд Трафорд и най-важният извод, който авторът Даниъл Тейлър от в-к "Гардиън" е пропуснал в материала си за мача М*н Юн.- Арсе***!
А най- тъжното е, че дори и в Англия обществеността и журналистите мълчат за своеволията на футболистите и мениджъра на клуба от Олд Трафорд. Но тези своеволия са факт, просто защото остават несанкционирани от съдиите! Най-наглият пример отново дойде снощи, когато "героят" със смехотворната физиономия на анимационния Шрек нарече цели дав пъти страничния съдия с еднозначното "Fuck Off" и остана ненаказан. По- фрапиращият обаче се оказа моментът след това, когато дори шотландският анонимник Дарън Флетчър си позволи да "награби" Хауърд Уеб, бълвайки словесни излияния в лицето му, примесени със слюнка, затова че не е взел "удовлетворяващото" го решение.
Е, по-късно в мача мистър Уеб чинно се "поправи" с дузпата, така че мотото спокойно може да бъде сменено на: "Ние сме..... и всички ще правят каквото ние искаме!"
б.а. групита* от англ. groupies- привърженик (на рок звезда или друго), търсещ славата.
А най- тъжното е, че дори и в Англия обществеността и журналистите мълчат за своеволията на футболистите и мениджъра на клуба от Олд Трафорд. Но тези своеволия са факт, просто защото остават несанкционирани от съдиите! Най-наглият пример отново дойде снощи, когато "героят" със смехотворната физиономия на анимационния Шрек нарече цели дав пъти страничния съдия с еднозначното "Fuck Off" и остана ненаказан. По- фрапиращият обаче се оказа моментът след това, когато дори шотландският анонимник Дарън Флетчър си позволи да "награби" Хауърд Уеб, бълвайки словесни излияния в лицето му, примесени със слюнка, затова че не е взел "удовлетворяващото" го решение.
Е, по-късно в мача мистър Уеб чинно се "поправи" с дузпата, така че мотото спокойно може да бъде сменено на: "Ние сме..... и всички ще правят каквото ние искаме!"
б.а. групита* от англ. groupies- привърженик (на рок звезда или друго), търсещ славата.
сряда, 8 декември 2010 г.
TOTTENHAM- Europe's GREATEST ENTERTAINERS!
Тотнъм Хотспър са най-забавният и увлекателен отбор за гледане този сезон в Шампионската Лига! Не само за неутралния зрител и средностатистически запалянко! Това е вън от всякакво съмнение!
По принцип не съм човек, който ще се зарови в цифри и статистики, но този път случаят е по- различен и не мога да ги подмина: 18 отбелязани и 11 допуснати гола, при 6 мача в груповата фаза, това показва уникалните 4.83 гола на мач!!!
А има един телевизионен канал в България, който притежава т.нар. "първи избор" при подбор на телевизионен мач за Шампионската лига. Фактът- въпросният канал не излъчи нито един от гореспоменатите мачове на Тотнъм. Поздравявам ги за тяхната далновидност и покорените нови зрителски хоризонти!
По принцип не съм човек, който ще се зарови в цифри и статистики, но този път случаят е по- различен и не мога да ги подмина: 18 отбелязани и 11 допуснати гола, при 6 мача в груповата фаза, това показва уникалните 4.83 гола на мач!!!
А има един телевизионен канал в България, който притежава т.нар. "първи избор" при подбор на телевизионен мач за Шампионската лига. Фактът- въпросният канал не излъчи нито един от гореспоменатите мачове на Тотнъм. Поздравявам ги за тяхната далновидност и покорените нови зрителски хоризонти!
сряда, 10 ноември 2010 г.
За чистите чаршафи* и кирливите ризи...
(clean sheet* е термин в английския език с футболно значение на "суха мрежа"- т.е. когато даден отбор запазва вратата си без допуснат гол)
Позволявам си тази игра на думи, за да опиша временната ситуация, в която се намира отбора на Тотнъм.
Снощният мач с/у Съндърланд отново показа, че шпорите изпитват неимоверни трудности в защита, допускането на елементарни голове от нищото е ежедневие за отобра. В подкрепа на последното говори и фактът, че Тотнъм не е правил "суха мрежа" в цяла поредица от 15(!!!) мача. Последният такъв беше победата с 4:0 с/у Йънг Бойс, която изглежда толкова далечен спомен...
Тука идва редът и на кирливите ризи... или на виновниците/ причините за слуващото се.
Повечето биха казали, че многото контузени са причината; неравностойните смени, които отбора има; натоварената програма на отбора и т.н. Всички тези неща биха били и са верни донякъде.
За мен причните в общи линии са следните:
- неумелата и нелогична трансферна политика преди началото на сезона: За клуб като Тотнъм, класирал се за Шампионската лига най- нормалното нещо беше да направи няколко от т.нар. скъпи и класни трансфери на играчи, от които отбора имаше нужда- голова машина в нападение и сигурен централен защитник (съжалявам, но Уилям Галас не го броя, предвид досегашните му слаби прояви!). Нито един от тях не е факт. Дойде единствено Ван дер Ваарт (страхотен футболист без съмнение) и то при все още неизяснени лично за мен обстоятелства в последния час преди затварянето на трансферния прозорец.
- предвидимостта в играта на отбора и "еднопластовия" подход на Хари Реднап: когато играта на отбора зацикли и голът отникъде не идва нещата опират до центриранията отляво на Бейл-свалена топка с глава от Крауч- и гол на Ван дер Ваарт. Чудя се само кога ли противниците ни ще почнат да противодействат успешно на тази формула?- тогава сигурно и гол не ще отбележим...
- накрая, но определено НЕ на последно място съдийските решения: много хора биха ме обвинили в пристрастност, но аз ще посоча само фактите и то от последните няколко мача:
1. престъпните отсъждания на Хауърд Уеб снощи с/у Съндърланд- спестен червен картон на Лий Катърмол, който пробва да счупи крака на Лука Модрич, несвирената дузпа с/у Дейвид Бентли; подминат фаул на 2м. от него преди гола на Гиян;
2. двуметровата засада при първия гол на Болтън миналия уикенд;
3. смехотворния гол, който Марк Клатънбърг (човекът, който единствен от целия Олд Трафорд не видя гола на Педро Мендеш преди 5 сезона) отсъди с/у отбора от същия стадион!
След всичкото това само бих искал да добавя- Шпорите играят феноменални мачове в Шампионската лига досега, догодина е 2011, а финалът е на Уембли!!!
COYS!
Позволявам си тази игра на думи, за да опиша временната ситуация, в която се намира отбора на Тотнъм.
Снощният мач с/у Съндърланд отново показа, че шпорите изпитват неимоверни трудности в защита, допускането на елементарни голове от нищото е ежедневие за отобра. В подкрепа на последното говори и фактът, че Тотнъм не е правил "суха мрежа" в цяла поредица от 15(!!!) мача. Последният такъв беше победата с 4:0 с/у Йънг Бойс, която изглежда толкова далечен спомен...
Тука идва редът и на кирливите ризи... или на виновниците/ причините за слуващото се.
Повечето биха казали, че многото контузени са причината; неравностойните смени, които отбора има; натоварената програма на отбора и т.н. Всички тези неща биха били и са верни донякъде.
За мен причните в общи линии са следните:
- неумелата и нелогична трансферна политика преди началото на сезона: За клуб като Тотнъм, класирал се за Шампионската лига най- нормалното нещо беше да направи няколко от т.нар. скъпи и класни трансфери на играчи, от които отбора имаше нужда- голова машина в нападение и сигурен централен защитник (съжалявам, но Уилям Галас не го броя, предвид досегашните му слаби прояви!). Нито един от тях не е факт. Дойде единствено Ван дер Ваарт (страхотен футболист без съмнение) и то при все още неизяснени лично за мен обстоятелства в последния час преди затварянето на трансферния прозорец.
- предвидимостта в играта на отбора и "еднопластовия" подход на Хари Реднап: когато играта на отбора зацикли и голът отникъде не идва нещата опират до центриранията отляво на Бейл-свалена топка с глава от Крауч- и гол на Ван дер Ваарт. Чудя се само кога ли противниците ни ще почнат да противодействат успешно на тази формула?- тогава сигурно и гол не ще отбележим...
- накрая, но определено НЕ на последно място съдийските решения: много хора биха ме обвинили в пристрастност, но аз ще посоча само фактите и то от последните няколко мача:
1. престъпните отсъждания на Хауърд Уеб снощи с/у Съндърланд- спестен червен картон на Лий Катърмол, който пробва да счупи крака на Лука Модрич, несвирената дузпа с/у Дейвид Бентли; подминат фаул на 2м. от него преди гола на Гиян;
2. двуметровата засада при първия гол на Болтън миналия уикенд;
3. смехотворния гол, който Марк Клатънбърг (човекът, който единствен от целия Олд Трафорд не видя гола на Педро Мендеш преди 5 сезона) отсъди с/у отбора от същия стадион!
След всичкото това само бих искал да добавя- Шпорите играят феноменални мачове в Шампионската лига досега, догодина е 2011, а финалът е на Уембли!!!
COYS!
петък, 22 октомври 2010 г.
Дойдох, видях... попях!!!
Когато преди около два месеца и половина се изтегли жребия за групите в Шампионската лига, съпрниците на Тотнъм освен, че бяха трудни отбори, ми се сториха и трудни като дестинации за нас феновете от България. Това, обаче, май беше впечатлението на първо четене...
След по- внимателен "прочит" се оказа, че стадион "Сан Сиро" в Милано е перфектното място, на което можех да видя как любимите ми шпори покоряват този велик европейски стадион и наживо да чуя вълнуващия химн на Шампионската лига!
Така полетът от София ни отведе до миланското летише Малпенса, откъдето след около 40 минутно пътуване се озовахме в центъра на една от модните столици на Европа. Модата, рзабира се, не беше изобщо сред лайтмотивите на настоящото пътуване, а очевидно ще изиска друго такова в бъдеше...
Присъствието на английски фенове бе забелязано още в деня преди мача, когато същата вечер се натъкнахме на солидно развеселена компания, възпяваща великите шпори пред бар в непоредствена близост да катедралата Дуомо. Разбира се, не ни отне и секунда колебание да се присъединим към тях и лично да им засвидетелстваме вокалните си способности! Акапелното "изстъпление" за съжаление не продължи дълго, заради скоропостижната намеса на местните карабиниери...
Въпросната случка всъщност беше само началото на мощните възгласи и песни, огласяващи централния площад Дуомо на другия ден, в навечерието на мача. Около 1500-2000 фенове на Тотнъм бяха окупирали близкостояща кръчма и щателно се грижеха за вокалния фон в района, за почуда на всички останали туристи, дошли да се насладят на миланските забележителности. Нееднократно съм бил свидетел на масирания съпорт, на който Тотнъм се наслаждава през годините, но присъствието на шпорите за първи път в Шампионската лига беше докарало пътуващите му фенове до истински делириум.
Вибрациите във въздуха растяха заедно с превалящото слънце зад околните сгради и настана време да се отправим към митичния "Сан Сиро". Полицията по средата на пътя ни беше устроила респектиращ ескорт от (полу)затворнически автобуси (с решетки по прозорците), с които ни откараха до самия стадион.
Да видиш впечатляващият "Сан Сиро" отвън е величествено, а да присъстваш на мач на големите шпори там е несравнимо!
Сектора с гостуващите фенове огласяваше целия стадион още около час преди мача, в очкаване на голямото събитие.
То, събитието, започна кошмарно за нас, особено в първите си 14 минути, когато само стояхме и безмълвно се споглеждахме като че сме герои в сюрреалистичен филм... Както обаче неведнъж по други поводи съм споменавал думата "забавление" е измислена за синоним на мачовете на Тотнъм, особено за неутралните фенове. За нас пристрастените, обаче, това е думата "драма". И тя драмата и този път не закъсня! След двата безответни гола на Гарет Бейл второто полувреме всички пътуващи фенове запяхме рефрена "In the second half 2-0, in the second half 2-0.." Той обаче изтрая едва броени секунди и бързо беше заменен с "In the second half 3-0, in the second half 3-0!!!" Феноменалния хеттрик на чудото Бейл беше на път да превърне нещата в кошмар за Интер, ала словенския рефер скоропостижно се погрижи това да не стане факт...
Така се впуснахме в обятията на прохладната миланска нощ, под влиянието на това емоционално преживяване, дълго разисквайки всичко, на което току що бяхме станали свидетели...
Същинското "пробуждане" на другия ден стана с кацането на българска земя, посрещнати от сивия и облачен софийски ден, но в ушите ми още отекваше рефрена "In the second half 3-0.."...
След по- внимателен "прочит" се оказа, че стадион "Сан Сиро" в Милано е перфектното място, на което можех да видя как любимите ми шпори покоряват този велик европейски стадион и наживо да чуя вълнуващия химн на Шампионската лига!
Така полетът от София ни отведе до миланското летише Малпенса, откъдето след около 40 минутно пътуване се озовахме в центъра на една от модните столици на Европа. Модата, рзабира се, не беше изобщо сред лайтмотивите на настоящото пътуване, а очевидно ще изиска друго такова в бъдеше...
Присъствието на английски фенове бе забелязано още в деня преди мача, когато същата вечер се натъкнахме на солидно развеселена компания, възпяваща великите шпори пред бар в непоредствена близост да катедралата Дуомо. Разбира се, не ни отне и секунда колебание да се присъединим към тях и лично да им засвидетелстваме вокалните си способности! Акапелното "изстъпление" за съжаление не продължи дълго, заради скоропостижната намеса на местните карабиниери...
Въпросната случка всъщност беше само началото на мощните възгласи и песни, огласяващи централния площад Дуомо на другия ден, в навечерието на мача. Около 1500-2000 фенове на Тотнъм бяха окупирали близкостояща кръчма и щателно се грижеха за вокалния фон в района, за почуда на всички останали туристи, дошли да се насладят на миланските забележителности. Нееднократно съм бил свидетел на масирания съпорт, на който Тотнъм се наслаждава през годините, но присъствието на шпорите за първи път в Шампионската лига беше докарало пътуващите му фенове до истински делириум.
Вибрациите във въздуха растяха заедно с превалящото слънце зад околните сгради и настана време да се отправим към митичния "Сан Сиро". Полицията по средата на пътя ни беше устроила респектиращ ескорт от (полу)затворнически автобуси (с решетки по прозорците), с които ни откараха до самия стадион.
Да видиш впечатляващият "Сан Сиро" отвън е величествено, а да присъстваш на мач на големите шпори там е несравнимо!
Сектора с гостуващите фенове огласяваше целия стадион още около час преди мача, в очкаване на голямото събитие.
То, събитието, започна кошмарно за нас, особено в първите си 14 минути, когато само стояхме и безмълвно се споглеждахме като че сме герои в сюрреалистичен филм... Както обаче неведнъж по други поводи съм споменавал думата "забавление" е измислена за синоним на мачовете на Тотнъм, особено за неутралните фенове. За нас пристрастените, обаче, това е думата "драма". И тя драмата и този път не закъсня! След двата безответни гола на Гарет Бейл второто полувреме всички пътуващи фенове запяхме рефрена "In the second half 2-0, in the second half 2-0.." Той обаче изтрая едва броени секунди и бързо беше заменен с "In the second half 3-0, in the second half 3-0!!!" Феноменалния хеттрик на чудото Бейл беше на път да превърне нещата в кошмар за Интер, ала словенския рефер скоропостижно се погрижи това да не стане факт...
Така се впуснахме в обятията на прохладната миланска нощ, под влиянието на това емоционално преживяване, дълго разисквайки всичко, на което току що бяхме станали свидетели...
Същинското "пробуждане" на другия ден стана с кацането на българска земя, посрещнати от сивия и облачен софийски ден, но в ушите ми още отекваше рефрена "In the second half 3-0.."...
Абонамент за:
Публикации (Atom)