Дойдох, видях... попях!!!

Когато преди около два месеца и половина се изтегли жребия за групите в Шампионската лига, съпрниците на Тотнъм освен, че бяха трудни отбори, ми се сториха и трудни като дестинации за нас феновете от България. Това, обаче, май беше впечатлението на първо четене...
След по- внимателен "прочит" се оказа, че стадион "Сан Сиро" в Милано е перфектното място, на което можех да видя как любимите ми шпори покоряват този велик европейски стадион и наживо да чуя вълнуващия химн на Шампионската лига!
Така полетът от София ни отведе до миланското летише Малпенса, откъдето след около 40 минутно пътуване се озовахме в центъра на една от модните столици на Европа. Модата, рзабира се, не беше изобщо сред лайтмотивите на настоящото пътуване, а очевидно ще изиска друго такова в бъдеше...
Присъствието на английски фенове бе забелязано още в деня преди мача, когато същата вечер се натъкнахме на солидно развеселена  компания, възпяваща великите шпори пред бар в непоредствена близост да катедралата Дуомо. Разбира се, не ни отне и секунда колебание да се присъединим към тях и лично да им засвидетелстваме вокалните си способности! Акапелното "изстъпление" за съжаление не продължи дълго, заради скоропостижната намеса на местните карабиниери...
Въпросната случка всъщност беше само началото на мощните възгласи и песни, огласяващи централния площад Дуомо на другия ден, в навечерието на мача. Около 1500-2000 фенове на Тотнъм бяха окупирали близкостояща кръчма и щателно се грижеха за вокалния фон в района, за почуда на всички останали туристи, дошли да се насладят на миланските забележителности. Нееднократно съм бил свидетел на масирания съпорт, на който Тотнъм се наслаждава през годините, но присъствието на шпорите за първи път в Шампионската лига беше докарало пътуващите му фенове до истински делириум.
Вибрациите във въздуха растяха заедно с превалящото слънце зад околните сгради и настана време да се отправим към митичния "Сан Сиро". Полицията по средата на пътя ни беше устроила респектиращ ескорт от (полу)затворнически автобуси (с решетки по прозорците), с които ни откараха до самия стадион.
Да видиш впечатляващият "Сан Сиро" отвън е величествено, а да присъстваш на мач на големите шпори там е несравнимо!
Сектора с гостуващите фенове огласяваше целия стадион още около час преди мача, в очкаване на голямото събитие.
То, събитието, започна кошмарно за нас, особено в първите си 14 минути, когато само стояхме и безмълвно се споглеждахме като че сме герои в сюрреалистичен филм... Както обаче неведнъж по други поводи съм споменавал думата "забавление" е измислена за синоним на мачовете на Тотнъм, особено за неутралните фенове. За нас пристрастените, обаче, това е думата "драма". И тя драмата и този път не закъсня! След двата безответни гола на Гарет Бейл второто полувреме всички пътуващи фенове запяхме рефрена "In the second half 2-0, in the second half 2-0.." Той обаче изтрая едва броени секунди и бързо беше заменен с "In the second half 3-0, in the second half 3-0!!!" Феноменалния хеттрик на чудото Бейл беше на път да превърне нещата в кошмар за Интер, ала словенския рефер скоропостижно се погрижи това да не стане факт...
Така се впуснахме в обятията на прохладната миланска нощ, под влиянието на това емоционално преживяване, дълго разисквайки всичко, на което току що бяхме станали свидетели... 

Същинското "пробуждане" на другия ден стана с кацането на българска земя, посрещнати от сивия и облачен софийски ден, но в ушите ми още отекваше рефрена "In the second half 3-0.."... 
 

Да дръзнеш е да го направиш!

Това е девизът на футболния клуб Тотнъм Хотспър- моят любим отбор, любим също и на много фенове в Англия, Европа, тук в България и по света!
Именувах този блог така, възнамерявайки да дам малко по-голяма публичност на мненията си по отношение на любимия ми Тотнъм, отдавна имах такова намерение и ето, че сега "дръзнах"...
В по- широк аспект в този блок може да давам изява и на мисли и разсъждения, различни от чисто футболната тема. 
Разбира се, много ще се радвам на мнения, които ще "дръзнат" да оспорят или подкрепят моето "дръзновение"!  :)

Поздрави и до скоро... :)